Ти, мое плахо вдъхновение,
ту правиш шумен карнавал,
ту падаш тихо във забвение,
ту тънеш кротко във печал.
Изливаш се неукротимо,
на буря често ти приличаш,
бродираш цветно или сиво,
или пък просто коленичиш.
Разлистваш смело тънки мисли,
огньове буйни в тях кладеш,
но сетне дъждове разплискваш
и раждаш своя нов копнеж. ...