Вил
33 results
На татко
Година и половина изтече,
откакто от нас си отиде...
И няма те... Няма те вече!
Как искам за малко да видиш ...
  1395 
На Ивая
Усмивката ти винаги ме сгрява,
дори, когато нещо ми горчи!
В очите ти светът се отразява,
а в моите се отразяваш ти! ...
  1054 
(посветено)
Леглото ти е мръсно от въздишки,
самотни като просяка пред ЦУМ.
Премяташ стари пожълтели книжки,
а краят на нощта белее вън... ...
  1523  19 
На И.
Реката бърза към своята гибел,
денят стремглаво преследва нощта,
кръжащи птици небето раздират,
свирепа болка разкъсва гръдта... ...
  1157  18 
Камък ли се пропука или птица заплака,
та се счупи така тишината?!
Ти замина занякъде, аз се върнях отнякъде.
Колко много посоки се сляха!
А понякога вярвахме, че пътуваме заедно. ...
  922  13 
Избелява нощта,
а навън заваля,
не наднича луна зад пердето.
Ще дочакам деня,
не дочаках съня... ...
  978  12 
Последен сноп светлина се изсипа
по слепите стени на вечерта.
Осъдена, печална и превита
бе сянката, размита от дъжда.
А стъпките ù глухо избледняха ...
  969  19 
Прощавам ти за всичките лъжи,
космическия ужас, тишината.
Прощавам ти горчивите сълзи,
зад моя гръб мостòвете, вината…
Прощавам ти и сенките в нощта, ...
  1087  19 
С тъмни бои оцветява нощта.
Всеки миг ражда звук.
И угасва.
Пада сянка на птица.
Уморени крила. ...
  2122  19 
В тишината на твойто отсъствие
днес попиват изстинали викове.
Непреглътнати залци са думите
на измолени някога мигове...
В тишината на твойто отсъствие ...
  885  14 
Утрото безмълвно днес лежи
и измерва всички разстояния.
Минало в гърлата ни горчи.
Бъдещето ражда издихания.
*** ...
  1575 
Къде ли бродиш в тоя зимен мрак
и пълниш със въздишки тишината,
и дълго подминаваш своя праг,
а Тя до светло вкъщи тебе чака?!
Какво ли кара учестения ти пулс ...
  829 
Недей да ми разказваш вече приказки,
познавам бегло главните герои,
сюжетите са леко недомислени,
а и финално сякаш са повторени.
Недей да ми предлагаш даже лирика, ...
  740 
В овъглените пространства
на душата ми
хвърляш сянка.
Стенеш и кървиш.
Нямаш спомени. ...
  905 
Ти, мое плахо вдъхновение,
ту правиш шумен карнавал,
ту падаш тихо във забвение,
ту тънеш кротко във печал.
Изливаш се неукротимо, ...
  1004  15 
На моята единствена сестра
с много обич
Как я караш? Наред ли е всичко,
моя малка сестричке, кажи?
Тук е мрачно, откакто замина ...
  2177  16 
Ако ме има, има те и теб,
ако съм край, отдавна те познавам,
ако съм улица, искам да съм път,
по който пак да тръгна и да давам...
Опустяла е душата ми - ...
  859 
Потънахме в недоизказаност безименна.
Редят се празни дни и тишина,
незрящи погледи, сълза рубинена -
надежда гасне като падаща звезда.
Ранихме парещите обещания, ...
  748 
На есенното утро във зениците
светът се прероди в по-нов,
понесе волно с полета на птиците
мелодия за истинска любов!
Оголените клони на дърветата ...
  1451  14 
Със вкус на липса по отминалите сладости
се рони бавно сутринта,
дъждът приглася на мелодия забравена,
а споменът рисува носталгично
картината на младостта... ...
  1197 
Пътя си избрах съвсем сама
от осъзнаване и обич, и ненавист,
а всяка моя стъпка бе храна
за ненаситната човешка завист.
Кръщавах си причините така, ...
  1876  12 
Очите ти
С обич на Ив
Очите ти -
отново в тях потънах
и в светлината им, ...
  6013  12 
Не мога в стих да те сбера
и ред за тебе да напиша не умея,
навярно толкова е силна обичта,
че думите не стигат и немея...
Подай ръце във мойте топли длани. ...
  1172  10 
Когато ми стане студено
и тъга рисува по мойто лице,
когато падам, от болка сломена,
лекува ме топлата ласка на твойте ръце!
Голяма си, мамо, за мен си светица! ...
  1820  12 
Бързи стъпки, погледи смутени -
жадни устни, щедра топлина,
страст, разпалила сърца ранени,
скрита обич - зад една стена...
Две ръце, докосващи отровно, ...
  914  10 
И ето - утрото е сиво
и безметежно се ветрее във полето...
Денят, преди да дойде, си отива,
а аз сега отпивам от кафето.
Затихнало е моето очакване - ...
  697 
Разпиляно
Раздадох себе си на Нищото.
Ограбих собствената си душа,
сега като кънтящ олук е.
Каква глупачка съм била! ...
  835 
Ноември
Зимен ден - посивял и безличен,
кални пътища и тишина,
тъжен взор съм отправила в нищото...
Капят жълти и вехти листа. ...
  711 
Искам само това
Нещо в душата ми дразнещо скърца,
пареща болка ме стиска за гърлото,
моят живот - на парчета накълцан -
се търкаля надолу по стръмното... ...
  798 
Защо?
Защо човек разбира, че е имал
до себе си прекрасна сбъдната мечта,
едва когато тя е толкова далече,
че вятър скрил е нейната следа?! ...
  846 
Като тънка топола над река
се извиваш над мене,
като вятъра, както приглася
на пролетен дъжд и звучи,
чувам тъжна мелодия ...
  890 
Ти си този, на който във топлата пазва
сведох кротко глава и безутешно зароних сълзи,
помня само жарта в сива пепел как тихо угасна,
но не помня, че огън горял е преди...
Ти си този, който пази в горещите длани ...
  787 
Тъжно гледам навън през стъклото,
сив и празен миг отлетя...
Колко много и страшни въпроси
се родиха във тази тъга!
  697 
Random works
: ??:??