Облечена си в бял гащеризон, 

под който... няма късче плат... 

Приличаш ми на сладичък бонбон,

най-вкусният на този свят.

Обвивката ти вече е излишна, 

нали разбираш, искам да те вкуся... 

И миг по-късно вече си по нищо

и аз по теб най-сладичкото търся...

Охо, наистина бонбонче -

Нектарът ти по устните ми е... 

Сега ще ме възседнеш, като конче, 

и ставам най-щастливото момче.

Да, моето бонбонено момиче,

с обвивка няма нужда да се крие!

То в този миг екстазено ме срича

и нейното сърце до мойто бие. 

А гащеризонът вече е със спомени

и чака пак, готов за нова роля...

Пък ти ме гледаш със очи бонбонени,

които шепнат ми Завинаги съм твоя!

20.11.2020.

Георги Каменов