Аз съм стих от поема
и проза навяваща есен.
Аз съм тихо ноктюрно,
спряло в клавиша на твоята песен.
Капка вино червено на твоите устни
полепнала от кристалната чаша.
И снежинка невинна
в ресниците на душата.
Аз съм в лятото топлият дъжд
плискащ на снопове бързи.
И в полето безброй алени макове,
палещи меки огньове надлъж. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up