Издишвам небето и то ме поглъща,
очите ми, забити в него, ослепяват
от синята му безкрайност и безнадежност
и търся, но облак не намирам.
Ах, колко е безкрайно!
Лабиринт без стени, без изход,
свеждам глава и виждам колко съм нищожен,
най-хубавото от мен не може да бъде видяно от никой,
защото е в моето небе!
"Лабиринт без стени, без изход"- колко оригинално написана мисъл за небето! И после:
"Най-хубавото от мен не може да бъде видяно от никой,
защото е в моето небе"- колко скромна и мъдра мисъл.
Поздрави! Докосна душата ми!