real_def
67 279
1 сент. 2009 г., 22:45

Моето небе 

  Поэзия
970 0 2

Издишвам небето и то ме поглъща,

очите ми, забити в него, ослепяват

от синята му безкрайност и безнадежност

и търся, но облак не намирам.

Ах, колко е безкрайно!

Лабиринт без стени, без изход,

свеждам глава и виждам колко съм нищожен,

най-хубавото от мен  не може да бъде видяно от никой,

защото е в моето небе!

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Издишвам небето и то ме поглъща"- колко силна строфа!",
    "Лабиринт без стени, без изход"- колко оригинално написана мисъл за небето! И после:
    "Най-хубавото от мен не може да бъде видяно от никой,
    защото е в моето небе"- колко скромна и мъдра мисъл.
    Поздрави! Докосна душата ми!
  • Всеки човек има свое небе,разстилащо се над неговиия мъничък свят...Различни и уникални сме и не трябва да позволяваме да се превръщаме в незабележими хора...
Предложения
: ??:??