Jan 7, 2011, 10:00 AM

Моето нежно рамо 

  Poetry » Love
1190 0 19

Полъх тих от усмивка на бриз,

неизказани думи в сълза,

ден от слънце и радост лъчист,

морско утро, небе, синева...

 

Влюбен славей в омайна гора,

трепет радостен, вик на сърце,

самодива сред живи цветя

и сърна със очи на дете...

 

Нежно рамо за мъжка душа,

детска приказка, сън от мечти,

светлина от най-ярка звезда

и криле на Пегас – да лети...

 

Ти си всичко това в моя свят,

дето дава ми хъс за живот,

в който бляскави саби свистят

и изпълват деня ми със злост...

 

Затова коленича пред теб –

моят храм и вселена за мен,

моят свят, песента на дете...

Моят смисъл в най-трудния ден...

 

 

Октомври,2010г.

Тополовград

Николай Дялков

 

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??