7 ene 2011, 10:00

Моето нежно рамо 

  Poesía » De amor
1191 0 19

Полъх тих от усмивка на бриз,

неизказани думи в сълза,

ден от слънце и радост лъчист,

морско утро, небе, синева...

 

Влюбен славей в омайна гора,

трепет радостен, вик на сърце,

самодива сред живи цветя

и сърна със очи на дете...

 

Нежно рамо за мъжка душа,

детска приказка, сън от мечти,

светлина от най-ярка звезда

и криле на Пегас – да лети...

 

Ти си всичко това в моя свят,

дето дава ми хъс за живот,

в който бляскави саби свистят

и изпълват деня ми със злост...

 

Затова коленича пред теб –

моят храм и вселена за мен,

моят свят, песента на дете...

Моят смисъл в най-трудния ден...

 

 

Октомври,2010г.

Тополовград

Николай Дялков

 

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??