Greenish (Диана)
40 110
Oct 10, 2005, 1:10 PM

Моето погребение 

  Poetry
983 1 6
Споменът за теб изхвърлих в боклука,
погребах миналото в задния си двор,
оковах образа ти с вериги от мъка.

Заключих лицето ти в ковчег с катинар,
а ключа изхвърлих на морското дъно,
за да изгние и потъне в тиня и кал.

Завързах те с въжета тежки, дебели,
изтъкани от сълзи, обида и гняв
и те скрих на тавана прашен на село.

Затворих се в кула от камък студен,
и през стъкло само гледам хората днес,
издигнах стени до самото небе.

Дори лъч светлина не допускам до себе си
от страх като теб да не ме заслепи,
не бленувам за нищо и нищо не искам
от страх да не видя разбити мечти.
Виждам само във черно и бяло,
но защо са ми краски в света избелял
щом надеждата виждам да върви с наметало
от апатия сива, страх и печал.

© Диана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??