Споменът за теб изхвърлих в боклука,
погребах миналото в задния си двор,
оковах образа ти с вериги от мъка.
Заключих лицето ти в ковчег с катинар,
а ключа изхвърлих на морското дъно,
за да изгние и потъне в тиня и кал.
Завързах те с въжета тежки, дебели,
изтъкани от сълзи, обида и гняв
и те скрих на тавана прашен на село.
Затворих се в кула от камък студен,
и през стъкло само гледам хората днес,
издигнах стени до самото небе. ...