Mar 6, 2007, 1:56 AM
Може би
Може би
През много лета преминава
дивата нощна Луна
и пак е голяма, и все се възражда,
блести, но навява тъга.
Явно защото е с шарки покрита –
следи от живяно,
много видяла със своите сухи очи,
гърчи се, свива се в себе си,
после от сърпа, извития,
прелива във златно сърце.
Рисува прегръдки,
събира въздишки,
отмива тайни сълзи,
пулсира зад облак,
с морето флиртува...
Но най-важното,
от самота я спасяват
не свита студени звезди,
а жадни за чудо,
а жадни за обич,
живи човешки очи...
През много лета преминава
дивата нощна Луна
и пак е голяма, и все се възражда,
блести, но навява тъга.
Явно защото е с шарки покрита –
следи от живяно,
много видяла със своите сухи очи,
гърчи се, свива се в себе си,
после от сърпа, извития,
прелива във златно сърце.
Рисува прегръдки,
събира въздишки,
отмива тайни сълзи,
пулсира зад облак,
с морето флиртува...
Но най-важното,
от самота я спасяват
не свита студени звезди,
а жадни за чудо,
а жадни за обич,
живи човешки очи...
© Доли All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Красиво!
-
Втори лунен стих чета. Също чудесен!!!
Поздрави, Доли!!! -
Поздрав, Романтична
-
Превъзходен стих си сътворила, Доли!
-
Благодаря ти за хубавите думи, Ина Ведър ден ти желая
-
Благодаря ви, хубав ден ви желая
-
Но най-важното,
от самота я спасяват
не свита студени звезди,
а жадни за чудо,
а жадни за обич,
живи човешки очи...
Браво! -
Хубаво!
-
Колко си права,Доличка!
И мъдра!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
