dolly (Доли)
583 5254
6.03.2007 г., 1:56 ч.

Може би 

  Поезия
581 0 9
Може би

През много лета преминава
дивата нощна Луна
и пак е голяма, и все се възражда,
блести, но навява тъга.
Явно защото е с шарки покрита –
следи от живяно,
много видяла със своите сухи очи,
гърчи се, свива се в себе си,
после от сърпа, извития,
прелива във златно сърце.
Рисува прегръдки,
събира въздишки,
отмива тайни сълзи,
пулсира зад облак,
с морето флиртува...
Но най-важното,
от самота я спасяват
не свита студени звезди,
а жадни за чудо,
а жадни за обич,
живи човешки очи...

© Доли Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??