4 часът след полунощ е,
а сънят далече е от мен.
Колко пъти след такива нощи
виждал съм, как ражда се нов ден...
Колко пъти стаята ми свети
сред безброй прозорци тъмни, слепи.
Само моите разрушават мрака
в хармония със уличните лампи...
И луната няма да забравя
(ако няма облачни воали...)
Време е сега да ви оставя -
Може би дори... сте ме разбрали... ...