Може би дори... сте ме разбрали

20 янв. 2021 г., 11:36

Поэзия » Философская

604 2 6

4 часът след полунощ е,

а сънят далече е от мен.

Колко пъти след такива нощи

виждал съм, как ражда се нов ден...

Колко пъти стаята ми свети

сред безброй прозорци тъмни, слепи.

Само моите разрушават мрака

в хармония със уличните лампи...

И луната няма да забравя

(ако няма облачни воали...)

Време е сега да ви оставя -

Може би дори... сте ме разбрали...

29.01.2006.

Георги Каменов

mislitel (Георги Каменов)

2021-01-21T09:19:19+02:00

Благодаря и на теб, Пепи.
palenka (П Антонова)

2021-01-21T05:49:31+02:00

Важното е ти да се разбираш. Който държи на теб, и без да те разбира, ще е с теб.
mislitel (Георги Каменов)

2021-01-21T02:05:06+02:00

Да благодаря за разбирането, Скитнице.
Скитницa

2021-01-21T00:09:41+02:00

Има и такива моменти....
mislitel (Георги Каменов)

2021-01-20T14:37:21+02:00

Права си, Деа, но пък понякога ни се струва, че сме абсолютно самотни, а даже и често...
Благодаря ти.
ДИС (Деа)

2021-01-20T13:05:43+02:00

Не само твоите прозорци...