Apr 14, 2008, 9:35 PM

може би... но не знам точно 

  Poetry
644 0 1
 

И беше „тя"...

обляна в сребърни сълзи.

Безспир сред  „нея" - музика кънти.

И само „тя" - радваше се на ридаещото  небе...

 

 

И беше „тя"...

и спомен, и реликва свята...

за отминалите златни времена...

Възкръсваща отново и отново за друг живот.

 

 

И  беше „тя"...

Наричана с имена безброй -

нежност, страст, любов дори...

Ала остана неразбрана - от тях, от нас и от света.

© Елизабет Борисова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??