може би... но не знам точно

14 abr 2008, 21:35

Poesía

647 0 1

И беше „тя"...

обляна в сребърни сълзи.

Безспир сред „нея" - музика кънти.

И само „тя" - радваше се на ридаещото небе...

И беше „тя"...

и спомен, и реликва свята...

за отминалите златни времена...

Възкръсваща отново и отново за друг живот.

И беше „тя"...

Наричана с имена безброй -

нежност, страст, любов дори...

Ала остана неразбрана - от тях, от нас и от света.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

veesii70 (Веселка Стойнева)

2008-04-15T08:07:23+03:00

Замислящо и интересно....Поздравления!!!