Oct 21, 2009, 4:01 PM

Можеше 

  Poetry » Other
558 0 3
Сега за тебе аз съм само остър спомен,
препъващ те в тъмното, понякога, нали?
Като камък съм насред океан огромен,
на който случайно се натъкваш ти...
Боли ли те, когато в мен се спънеш;
пулсира ли, когато се удариш в мене,
да можеше, преди по мен да се огънеш -
радостта ни днес щеше да е споделена...
Ти не си ли мислил понякога - така,
че можеше да имаме еднакви съдби
ти океан, а аз вливаща се в теб река
която цял живот към теб ще се стреми?! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хриси Саръова All rights reserved.

Random works
: ??:??