Сега за тебе аз съм само остър спомен,
препъващ те в тъмното, понякога, нали?
Като камък съм насред океан огромен,
на който случайно се натъкваш ти...
Боли ли те, когато в мен се спънеш;
пулсира ли, когато се удариш в мене,
да можеше, преди по мен да се огънеш -
радостта ни днес щеше да е споделена...
Ти не си ли мислил понякога - така,
че можеше да имаме еднакви съдби
ти океан, а аз вливаща се в теб река
която цял живот към теб ще се стреми?! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up