Лепидоптерия (Хриси Саръова)
104 81
21.10.2009 г., 16:01 ч.

Можеше 

  Поезия » Друга
520 0 3

Сега за тебе аз съм само остър спомен,

препъващ те в тъмното, понякога, нали?

Като камък съм насред океан огромен,

на който случайно се натъкваш ти...

Боли ли те, когато в мен се спънеш;

пулсира ли, когато се удариш в мене,

да можеше, преди по мен да се огънеш -

радостта ни днес щеше да е споделена...

Ти не си ли мислил понякога - така,

че можеше да имаме еднакви съдби

ти океан, а аз вливаща се в теб река

която цял живот към теб ще се стреми?!

Да можеше да върнем времето обратно,

да можеше да изживеем всичко пак,

по-леко щеше да е бремето стократно

на спомените, идващи винаги сред мрак...

Да можеше със теб да си простим отново,

да можеше с теб да бъдем пак  - и аз, и ти -

за тази обич аз продавам сто любови,

сто спомена, сто живота мои, сто мечти...

© Хриси Саръова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??