Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
Oct 25, 2021, 9:55 AM  

Mокра надежда 

  Poetry » Landscape
274 0 9

Бяла чапла лети и перце от крилото отронил
реши вятър златистите тънки върбо̀ви косѝ.
И осъмва човекът загледан в предзимните клони
и се ражда бял стих, и поет си, дори да не си.

 

И небето е лист и почти до последно изписан,
се оглежда в ленивата, влачеща есен река.
Тишина ракитака да плаче без време ориса,
но е тъжен ноември, навярно затуй е така.

 

От последни лъчи паяк прави прозирната прежда,
за да хване перцето изписало с обич мечти.
А поетътът се хваща за сламчица мокра надежда
и денят засиял,  връща  лятото сякаш... Почти.

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Просто казано - решил си да ме разсмиваш днес. На светлинни години съм от гениите. Пиша за да дам израз на емоциите си, уча се, приемам критиката с благодарност... Но ти, ти си корифей, гений, така,че благодарността ми е в двоен размер, даже троен.
  • Търпелив човек си ти, Ивайло. Аз не бих чела безсмислици, а и коментирането отнема време.
  • Кон спирация, сенсей. Благодаря за песничката.
  • Защо Надежда е с малка буква?
    Поздрав - https://www.youtube.com/watch?v=vX5l0NxB06g
  • Аз ви благодаря!
  • Дай Боже всекиму, който прави опити да пише, да съумява да пише така, както Надето, пък нищо, че според Ив е пълно тук с недомислици.
    Привет, Наде!
  • Благодаря Ви за споделения красив стих! Поздрави!
  • Благодаря, Валенце!
  • Ивайло, с глас се смея! Що се хабиш, човече Божи?
Random works
: ??:??