Мокро

May 31, 2008, 12:26 PM

Poetry

761 0 4

Мокро
Със есенна дъждовност съм обвита,
дори душата ми е мокра.
Без дъждобран, разголена се скитам
през дните безгреховни.
С усещане за грях (дали е грешно)
се мъча да открия свойта сянка.
Грехът е - да си без надежда.
Аз искам да сме двама.
И двоен грях да си измислим,
да го изкупим двойно,
дори да си изгубя мислите. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Мокро

Want to read more?

Random works