Мокро

31 may 2008, 12:26

Poesía

758 0 4

Мокро
Със есенна дъждовност съм обвита,
дори душата ми е мокра.
Без дъждобран, разголена се скитам
през дните безгреховни.
С усещане за грях (дали е грешно)
се мъча да открия свойта сянка.
Грехът е - да си без надежда.
Аз искам да сме двама.
И двоен грях да си измислим,
да го изкупим двойно,
дори да си изгубя мислите. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Мокро

Искате да прочетете повече?

Propuestas