Почуквате тихо по моя прозорец,
след секунди барабаните, удряте.
Накрая звукът ви се слива във хор,
мокър, носещ вестта за прохлада.
Приглушено стича дъждът
в мислени форми и образи,
кадри надолу текат и изчезват,
преди да бъдат запомнени.
И нови се изливат отгоре,
къдраво се вият, плетат.
Скупчени бъбриви облаци
с гърди натежели текат. ...