Ще поема по онази пътека със спомени
оплешивяла от възраст, разрита от проломи.
Ще наметна своята есенно тъжна наметка
и помахам на ятото с поредната плетка
Ще послуша в мене детето, приказки чудни
дочути от замъци горди с изправени кули.
И ще грейнат от радост очи изморени
с победата на юнаци с храброст поени.
Ще омеся и хляба със златиста коричка.
Ще си спомня умилно всяка влюбена сричка.
И с крилете свободни на мисълта и душата
ще се стопля с чай чуден, с аромат от летата. ...