Оглеждам се и виждам нищо.
Забелязвам само чезнещия град-
студената коприна нежно го обвива;
сърцето се присвива-чувствам приближаващия хлад.
Звездите изпокапаха в морето
и луната спи заедно със самота;
дърветата треперят под небето,
а в далечината се усеща тъжна тишината.
Изгърбена, сломена, уморена
от камшиците на тая белота,
обръщам ти гръб, неприветлива постеля!
Затварям очи и бродя губейки се в самота... ...