Оглеждам се и виждам нищо. Забелязвам само чезнещия град- студената коприна нежно го обвива; сърцето се присвива-чувствам приближаващия хлад.
Звездите изпокапаха в морето и луната спи заедно със самота; дърветата треперят под небето, а в далечината се усеща тъжна тишината.
Изгърбена, сломена, уморена от камшиците на тая белота, обръщам ти гръб, неприветлива постеля! Затварям очи и бродя губейки се в самота...
Обръщам се и виждам гора от белота. Отварям очи, а пред мен-дъжд от слепота. Махам с ръка с надеждата, че вече няма, но още помня черна мисъл. Махни се! Искам да забравя!
Искам да забравя глухо викащата ми душа- пронизана жестоко, заприличала на пепел! И тежките думи, измъкнали се от свирепата уста гневно впили се в живота ми...обречен.
Чуй пространство, моята молба! Жестоката молба да бъда аз спасена, да не изтласква сърцето болка без вина, да не чувствам вина, затова че съм ранена.
Моля те...да ми помогнеш. Моля те...да ме спасиш. Моля те!...И да не забравиш?! Моля те...да ми простиш.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.