Jul 24, 2010, 11:00 PM

Молба 

  Poetry » Other
700 0 4

 

 

И идва пак, извила хищно пръсти,

протегнала ръце нощта,

притисна ме във своите обятия,

оплете ми въже

и ме завърза.

Разпусна си косите

неразресани,

захвърли ги върху ми

като сноп,

тежащ отгоре ми

като проклятие,

изречено насън

и в полунощ.

Душата ми разплакана

се молеше,

неистово крещеше, че боли…

Не искам драми вече,

моля те...

За малко остани

и си върви. 

© Ади All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??