24 jul 2010, 23:00

Молба 

  Poesía » Otra
698 0 4

 

 

И идва пак, извила хищно пръсти,

протегнала ръце нощта,

притисна ме във своите обятия,

оплете ми въже

и ме завърза.

Разпусна си косите

неразресани,

захвърли ги върху ми

като сноп,

тежащ отгоре ми

като проклятие,

изречено насън

и в полунощ.

Душата ми разплакана

се молеше,

неистово крещеше, че боли…

Не искам драми вече,

моля те...

За малко остани

и си върви. 

© Ади Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??