Jan 4, 2024, 8:15 AM

Молбица 

  Poetry » Love, Phylosophy
297 2 1

Искам те - макар да съм момче опасно.

Отдавна...Чуй,да сме наясно:

Ти нямаш допир с мен и сантиметър,

а и аз не съм и оня - свети Петър!

 

Просто съм пияница, бараба, тарикат.

На Сатаната някакъв си брат.

Обаче, тъй страстно тебе те желая.

Единствена си ти в безкрая!

 

Глупости съм правил, знай, безкрайни

с безброй жени, отвсякъде незнайни.

Ала не сетих с тях онази тръпка,

когато с теб направих първа стъпка.

 

Без тебе съм парцал на пода.

Направо-абе, гола вода!

Дет' се вика - харамия и простак,

но, във прахта за теб бих легнал пак!

 

Загубя ли те - туй за мен е края.

Макар и тъп, не го желая!

Просяк си бях, такъв ще си остана.

За мен си всичко. Точка на романа!

© Георги Янков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??