Oct 13, 2021, 3:09 PM

Молебен за светлината 

  Poetry » Phylosophy
259 3 4
МОЛЕБЕН ЗА СВЕТЛИНАТА
Някъде през тишината – в корените и пръстта,
с неразумното ми лято слънчогледът ли изтля?
Ронеха се безнадеждни черни, клисави сълзи.
А по хълма – неизбежна, зимната мъгла пълзи.
Миг след миг в селцето влиза и сред пустия мегдан
хвърля дрипавата риза, бълва пушек и катран,
става лепкава и тежка, свъсена и адски зла,
полудявят всички псета и в настръхналия здрач
лаят – бесни побеснели, и протяжният им вой
планините побелели стяга в призрачен повой,
из билата го подема вълк – изпосталял от глад, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Random works
: ??:??