yotovava (Валентина Йотова)
2645 22377
13 окт. 2021 г., 15:09

Молебен за светлината 

  Поэзия » Философская
241 3 4

МОЛЕБЕН ЗА СВЕТЛИНАТА

 

Някъде през тишината – в корените и пръстта,

с неразумното ми лято слънчогледът ли изтля?

Ронеха се безнадеждни черни, клисави сълзи.

А по хълма – неизбежна, зимната мъгла пълзи.

Миг след миг в селцето влиза и сред пустия мегдан

хвърля дрипавата риза, бълва пушек и катран,

става лепкава и тежка, свъсена и адски зла,

полудявят всички псета и в настръхналия здрач

лаят – бесни побеснели, и протяжният им вой

планините побелели стяга в призрачен повой,

из билата го подема вълк – изпосталял от глад,

пише зимната поема гарванът с протяжен грак,

чопли букви – клечки криви, скършени на две, на три,

из замръзналите ниви бродник вятърът се скри,

шетат сръчните му хали, влачат тъмнината с трън,

всичко живо е заспало непробуден, страшен сън.

И е нерв – в студа – оголен, всеки звук, нощта взривил.

А душата ми се моли – слънчице да заискри.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??