Молитва

Dec 2, 2011, 6:20 AM

Poetry

585 0 6

Не прекършвай крилата, отново ми трябват за полет

към узрелите ниви на село пред дъжд. По роса

искам с песен да литвам над речните млади тополи,

да нанизвам пендар от звезди над Балкана в нощта.

Не затваряй очите с ръка, нека мога да виждам

как растат и умнеят децата ми, как стават мъже.

Чèта внуци край мен да се гонят, а аз да предричам

кой в сивата старост огнище за мен ще кладе.

Не затръшвай вратата. До сърцето си скътай за спомен

оня ключ от въздишки на хора, родили мечти,

изстържи му ръждата и от слънце под розова арка

възроден да възкръсне, до последния ден да блести.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Довереница (Дочка Василева)

2022-11-04T01:27:16+02:00

Разкошна молитва! Топла по човешки и божествено искрена.
Rossiana (Роси Савова)

2011-12-02T20:51:11+02:00

Ели, Фери! Благодаря, момичета!
poem_lady (Фери)

2011-12-02T19:17:24+02:00

Не затръшвай вратата. До сърцето си скътай за спомен
оня ключ от въздишки на хора, родили мечти...

Красиви стихове, поздравявам те!
fervor (fervor)

2011-12-02T11:11:54+02:00

Истинска в живота и в стиховете си!Поздрав Роси!
Rossiana (Роси Савова)

2011-12-02T09:25:47+02:00

Молитвата е отправена точно към Негово Величество Живота. Благодаря за верния прочит, Роси! Хубав ден!
Eia (Росица Танчева)

2011-12-02T07:37:10+02:00

Съкровена молитва. Усетих сложността на взаимоотношенията, болката и надеждата. Поздрави!