Rossiana (Роси Савова)
14 28
2.12.2011 г., 6:20 ч.

Молитва 

  Поезия
584 0 6

Не прекършвай крилата, отново ми трябват за полет

към узрелите ниви на село пред дъжд. По роса

искам с песен да литвам над речните млади тополи,

да нанизвам пендар от звезди над Балкана в нощта.

 

Не затваряй очите с ръка, нека мога да виждам

как растат и умнеят децата ми, как стават мъже.

Чèта внуци край мен да се гонят, а аз да предричам

кой в сивата старост огнище за мен ще кладе.

 

Не затръшвай вратата. До сърцето си скътай за спомен

оня ключ от въздишки на хора, родили мечти,

изстържи му ръждата и от слънце под розова арка

възроден да възкръсне, до последния ден да блести.

© Роси Савова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Разкошна молитва! Топла по човешки и божествено искрена.
  • Ели, Фери! Благодаря, момичета!
  • Не затръшвай вратата. До сърцето си скътай за спомен
    оня ключ от въздишки на хора, родили мечти...

    Красиви стихове, поздравявам те!
  • Истинска в живота и в стиховете си!Поздрав Роси!
  • Молитвата е отправена точно към Негово Величество Живота. Благодаря за верния прочит, Роси! Хубав ден!
  • Съкровена молитва. Усетих сложността на взаимоотношенията, болката и надеждата. Поздрави!
Предложения
: ??:??