gizi1963 (Гизи Пиринска)
18 8
Sep 1, 2010, 10:52 PM

Молитва 

  Poetry » Phylosophy
961 0 3

Създателю мой и Боже на целия свят,

неизказно велик и безкрайно богат

на дарове чудни, на нетленни блага,

о, Изворе вечен на жива вода!

 

Погледни ме във мрака греховен

как падам и ставам, и плача без глас.

Уморена отново потъвам в забрава,

заспивам обвита в мрежи от страст.

 

Не допускай, мой Боже, в тъма да погина

и земните дни да пилея без страх,

да забравям за Тебе, за рая, за ада,

да умирам отново във леност и грях.

 

Все търся Те, Боже, по стръмни пътеки,

гласа ти да чуя, Спасителю мой,

лика Ти да зърна през тъмни решетки,

да снемеш от мене окови безброй.

 

Поглеждам навън - заслепена оставам

от светския шум, суета и забрава,

духовния взор навътре отправям

и виждам в сърцето безчувствие спряло.

 

Покрито със рани то бързо отслабва

и буря от страсти душата ограбва.

Във вихъра страшен загива доброто

и вместо любов прокрадва се злото

 

Не оставяй, Иисусе, душата ми клета,

ограбена, празна кат мъртвата пустош.

Напой я с роса, със Дух оживи я,

с надежда и обич, Светий, надари я.

© Гизи Пиринска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??