Създателю мой и Боже на целия свят,
неизказно велик и безкрайно богат
на дарове чудни, на нетленни блага,
о, Изворе вечен на жива вода!
Погледни ме във мрака греховен
как падам и ставам, и плача без глас.
Уморена отново потъвам в забрава,
заспивам обвита в мрежи от страст.
Не допускай, мой Боже, в тъма да погина
и земните дни да пилея без страх,
да забравям за Тебе, за рая, за ада,
да умирам отново във леност и грях.
Все търся Те, Боже, по стръмни пътеки,
гласа ти да чуя, Спасителю мой,
лика Ти да зърна през тъмни решетки,
да снемеш от мене окови безброй.
Поглеждам навън - заслепена оставам
от светския шум, суета и забрава,
духовния взор навътре отправям
и виждам в сърцето безчувствие спряло.
Покрито със рани то бързо отслабва
и буря от страсти душата ограбва.
Във вихъра страшен загива доброто
и вместо любов прокрадва се злото
Не оставяй, Иисусе, душата ми клета,
ограбена, празна кат мъртвата пустош.
Напой я с роса, със Дух оживи я,
с надежда и обич, Светий, надари я.
© Гизи Пиринска Всички права запазени