Nov 8, 2016, 4:41 PM

Молитва 

  Poetry
756 1 2
И сякаш там нейде,
на връх планината,
от вятъра брулен,
от слънце жарен,
стоя си самотен
и проклинам съдбата,
позволила отново, да бъда сломен.
Но порив внезапен,
главата надига
а лъч на надежда проблясва над мен.
И поглед от ярост и злоба лишен
...към Отеца Небесен, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Максимов All rights reserved.

Random works
: ??:??