Молитва

8 nov 2016, 16:41

Poesía

705 1 2

И сякаш там нейде,

на връх планината,

от вятъра брулен,

от слънце жарен,

стоя си самотен

и проклинам съдбата,

позволила отново, да бъда сломен.

Но порив внезапен,

главата надига

а лъч на надежда проблясва над мен.

И поглед от ярост и злоба лишен

...към Отеца Небесен,

отправям... смирен.

Не зная, колко време,

стоял съм така

загледан във този, лъч светлина.

но молитвата тиха още редя

и търся спасение за мойта душа.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.