Огънят душата ми изгори, на
пепел я направи. И разбрах,
че свят е огъня Твой, щото
докато разум и душа гореше,
сърце ми за живот нов растеше,
като славей в горица, с песента
си сладка, света огласи, като
цветенце пролетно, в роса
окъпано, се разлисти. И от
пепелта душа ми възкръсна
и с глас съкрушен към Тебе
извика. И сега, братко, знай, че ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up