6.06.2017 г., 23:32 ч.

Молитва 

  Поезия
374 1 3

Огънят душата ми изгори, на

пепел я направи. И разбрах, 

че свят е огъня Твой, щото

докато разум и душа гореше, 

сърце ми за живот нов растеше,

като славей в горица, с песента

си сладка, света огласи, като 

цветенце пролетно, в роса 

окъпано, се разлисти. И от 

пепелта душа ми възкръсна

и с глас съкрушен към Тебе 

извика. И сега, братко, знай, че

гласа на душата твоя е гласа на

Бога твой и това е пътя на човека

достоен и свободен, че първо 

трябва да изгори, та нов и чист

да се прероди. Боже, кога брата

ад го застигне, изпълни сърце му

със светлина и радост блага дай 

му, кога за усмивка сърдечна

забрави. Братко, знай, че ти си

войн от светлина и живият Рай е 

в сърцето твое, и в мрака не си сам, 

Той е до тебе. Ти, Боже, даде живот 

на човека преди първий дъх да е 

вдъхнал, бъди му Боже подкрепа

и утеха. Не е по-силен мрака от

любовта чиста и знай, братко, че 

единствено тя е пътя! 

© Давид Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Споделям напълно молитвата ти в стихове, Давид! Поздравления!
  • Когато си сам, понякога е хубаво да се помолиш, знай че помага, поне в повечето случаи. Благодаря и хубав ден и на теб: )
  • Хубава молитва, Давид. Поздрави.
Предложения
: ??:??