Господи, ако не бях жена,

ако не бях се точно тук родила,

ако не бе и майка ми онази,

в чиито стъпки трябва да вървя,

не бих погледнала назад!

Какво, че в шепи ни е  скрила?

Земята своите чеда не мрази.

О, нека тръгна, нека отлетя!

На мен не ми прилича да съм тиха,

не искам връх, но искам да летя.

И ако миналото глухо ще ме вика,

„Пусни ме!” в себе си ще изкрещя.

Дано ме чуеш и дано не спреш

последния ми порив на жена

и ако пак откажеш да ме разбереш,

ще се обърна, ще се приземя.

Една е, казват, майката, но две са:

едната ражда, другата преражда.

И, Господи, затуй че съм жена,

аз знам какво е да изпитваш жажда.

Ако не бе постлала път пред моя взор

и мойта майка, нямаше да тръгна.

Аз искам да летя, но не в позор!

Аз искам дом, където да се върна.