Молитва

May 3, 2007, 9:35 AM

Poetry

534 0 2

Да бъда глина в твоите ръце, грънчарю,
сега е време крехката ми плът
със меките си пръсти да изваеш.
Пригалена от моето дихание,
душата ти дълбае въздуха.
Недоизказани,
несигурни въпроси
за после спят.
Всичко е неизмеримо просто
и съвършено като мойто тяло.
Извивка под тръпчинката,
а там ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Молитва

Want to read more?

Random works