3.05.2007 г., 9:35 ч.

Молитва 

  Поезия
515 0 2
Да бъда глина в твоите ръце, грънчарю,
сега е време крехката ми плът
със меките си пръсти да изваеш.
Пригалена от моето дихание,
душата ти дълбае въздуха.
Недоизказани,
несигурни въпроси
за после спят.
Всичко е неизмеримо просто
и съвършено като мойто тяло.
Извивка под тръпчинката,
а там
до късно вечер тайно да целуваш
най-страстното на женския ми свян
и после дълго
мене да сънуваш.
И дълго да потръпваш във съня
как тихо влизам
гола,
само чувства,
със устни укротила близостта
в строшени тайнства
на безцветни утрини.
Сега е време!
Кротко докосни
душата ми -
без теб самотен писък
и нека бъда глина...
Замълчи.
А стъпките ми - твои тайни мисли.

© Мери Добрева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??