Jul 26, 2017, 12:53 AM  

Молитва за България 

  Poetry » Landscape, Phylosophy, Civilian
897 4 6

Ще се загубя някъде дълбоко в теб

когато с гайдата душата ми заплаче...

И звънкоструйно, пролетно капчука

през тамбурата в мене зазвучи...

 

Когато вятър звезден през кавала ме докосне,

в крилата ми небесни засвисти

и звук на чанове, със звън метеоритен

във тишината нощна заискри...

 

ще се намеря някъде дълбоко в теб,

във устрема на Ропотамо към морето

и срещата на Арда и Марица

и Струма носеща късмета си на юг...

 

Когато тъпанът в сърцето ми задумка

на веселба сватбарска или на тъга...

и с него житото в душата се събуди

и виното в душата закипи...

 

ще стана и ще измета от теб боклука

който така обилно в тебе се е струпал...

И чистотата ти Българийо, Родино

вовеки с пълна сила ще блести.

© Ангел Милев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??