Ще се загубя някъде дълбоко в теб
когато с гайдата душата ми заплаче...
И звънкоструйно, пролетно капчука
през тамбурата в мене зазвучи...
Когато вятър звезден през кавала ме докосне,
в крилата ми небесни засвисти
и звук на чанове, със звън метеоритен
във тишината нощна заискри...
ще се намеря някъде дълбоко в теб,
във устрема на Ропотамо към морето
и срещата на Арда и Марица
и Струма носеща късмета си на юг...
Когато тъпанът в сърцето ми задумка
на веселба сватбарска или на тъга...
и с него житото в душата се събуди
и виното в душата закипи...
ще стана и ще измета от теб боклука
който така обилно в тебе се е струпал...
И чистотата ти Българийо, Родино
вовеки с пълна сила ще блести.
© Ангел Милев Всички права запазени