Една неверница пред портата черковна...
Със сълзи във очите, с много болка,
намерих аз последни сили във душата си греховна
да те помоля, Господи, за прошка.
Не заслужавам може би да бъда тука,
не заслужавам ти да чуеш моята молба.
Но повече не мога без посока да се лутам.
Прости ми, Боже! И ще си вървя.
Ще си отида, без дори да се обърна
и пътя на забравата ще извървя.
Но искам да получа само твойта милост
и със затворени очи да си умра.