15 июн. 2006 г., 23:06
Една неверница пред портата черковна...
Със сълзи във очите, с много болка,
намерих аз последни сили във душата си греховна
да те помоля, Господи, за прошка.
Не заслужавам може би да бъда тука,
не заслужавам ти да чуеш моята молба.
Но повече не мога без посока да се лутам.
Прости ми, Боже! И ще си вървя.
Ще си отида, без дори да се обърна
и пътя на забравата ще извървя.
Но искам да получа само твойта милост
и със затворени очи да си умра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация