lauryn_ (Симона)
63 181
Oct 8, 2008, 9:33 PM

Молитви 

  Poetry » Other
667 0 2

В грешни чувства притаени,
в безбрежната шир, в простора,
вместо мисли упоени,
идва незримата умора.


Смъртта в прах черна ни остави,
стара песен  към спомени ме връща.
Светът забрави добрина и нрави,
а мисълта виновно и тихо ме обгръща.

Болка и гняв в зората се вплитат,
а изгревът отново живота запали.
Хиляди молитви мрачно отлитат
към онези, които душите си са дали.

 

Тежко е да виждаш безкрая,

а вечността да отнема мечтите.

Пак сам оставаш накрая

и бавно стопяват се дните.

© Симона All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??