В грешни чувства притаени,
в безбрежната шир, в простора,
вместо мисли упоени,
идва незримата умора.
Смъртта в прах черна ни остави,
стара песен към спомени ме връща.
Светът забрави добрина и нрави,
а мисълта виновно и тихо ме обгръща.
Болка и гняв в зората се вплитат,
а изгревът отново живота запали.
Хиляди молитви мрачно отлитат
към онези, които душите си са дали. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse