Моля те, убий мъглата, която ни раздели,
виж сестричката си задушена в ридание,
носеща сама болката, която Бог й подари,
тя се дави се в кървавото си стенание.
Сълзите й усетиха живот в пръстта,
окървавиха тялото целунато от смъртта.
Виж мечтите й... заблудени...
сграбчени в самотата,
отрова разрязва крехките й вени
и капки смърт се гонят в светлината...
минутите умират от мъката спрени.
Вкуси кръвта, изсъхнала по нейните ръце, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up