Моля те, убий мъглата, която ни раздели,
виж сестричката си задушена в ридание,
носеща сама болката, която Бог й подари,
тя се дави се в кървавото си стенание.
Сълзите й усетиха живот в пръстта,
окървавиха тялото целунато от смъртта.
Виж мечтите й... заблудени...
сграбчени в самотата,
отрова разрязва крехките й вени
и капки смърт се гонят в светлината...
минутите умират от мъката спрени.
Вкуси кръвта, изсъхнала по нейните ръце, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация