Момчето, което искаше да свали Луната

jollyroger (Коста Качев)
1543 16

Sep 20, 2019, 4:49 PM

Poetry » Other

184 2 3

Момчето, което искаше да свали Луната

(приказка)

Едно момче замръкнало в гората,

внезапно някак и нощта дошла

и в мрака то объркало следата,

а виела зловещо зима зла...

С последни сили влачело момчето

останалата в него топлина,

когато засияла на небето

Луната със разкошна светлина...

Надеждата си тръгвала последно,

така обикновено се твърди,

но първа тя във тази нощ безследно

напуснала момчешките гърди...

И седнало момчето на земята,

подвило от умора бавно крак-

обезумяло гледало Луната

огреяла негазения сняг...

... И някак си незнайно как в гората

задухали пак топли ветрове,

глави подали от снега цветята,

понесли се и птичи гласове...

Една красива Фея го понесла

над зимата, над мрака и нощта,

мелодия натам звучала весела

и ставали невиждани неща.

С ръце дори достигнало Луната

поискало оттам да я свали

и най-безгрижно после топлината

от нея във нощта да раздели...

Не знаело момчето, че тя свети

разкошно, но със чужда светлина,

а в тази нощ ще трябва да усети-

студената ѝ мъртва красота....

... На сутринта дърварите в гората

намерили го мъртав, вкочанен,

но бил снегът край него във позлата

и ручеят подскачал размразен...

30.07.2016.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Ranrozar (Стойчо Станев)

2019-09-21T00:50:23+03:00

Баладично!
ЦвететоБ (Цветето Б.)

2019-09-21T00:32:08+03:00

Много ме развълнува този стих! Тъжен край, но някак в тъгата си красив!
Plevel (Силвия Илиева)

2019-09-20T20:46:37+03:00

Картините се сменяха пред мен и аз опиянена дъх поех, дано момче да оцелееш, сред таз студена красота. - това си помислих, докато четях в началото.
Тъжен финал, но майсторството е в усещането, което е предадено ярко и изразително. Поздравления и благодаря.